Team

За да участвате в дейностите на Сдружение "С любов към психичната болест" е необходимо да:

  1. попълните молба за участие
  2. изпратите лично представяне на електронната ни поща: slubovpb@gmail.com
  3. изпратите мотивационно писмо на електронната ни поща: slubovpb@gmail.com, в което да посочите защо искате да участвате в дейността ни

Задължително условие за включване в групата ни е активно участие в дейностите на сдружението. Минимума е в поне една среща седмично. Уведомява се когато се налага отсъствие.

Сдружение "С любов към психичната болест" е онлайн пространство за взаимопомощ и развитие. Дейностите и групите ни са доброволческа инициатива. Участието в онлайн срещите не се заплаща с пари, а с положен труд, под формата на отдадено участие, автентичност и с принос и съпричастност към общото ни израстване.

Сдружението е предназначено за:

  • здрави хора, които са избрали да са лично отговорни за себе си, живота си, развитието си, така че да сме горди да се наречем българи
  • здрави хора, с психично здравни проблеми
  • психично болни хора
  • роднини и близки на психично болни хора
  • специалисти, които работят с психично болни хора.

  • Срещите се провеждат онлайн през зуум.
  • Линкове - в затворената ни група.

Цели на сдружение "С любов към психичната болест"

1 - Духовно, психическо и физическо оздравяване и нравствено израстване.
2 - Стремеж към ценностна система, която е добра за хората и обществото



Какво се случва със Сдружение "С любов към психичната болест" ?

През голямо земетресение преминахме. Къщата ни се разклати из основи. Мисля и търся причините от както тръгнаха процесите. Те са дълбоки и трудни за обяснение, но в същото време аз вярвам, че винаги човек трябва да се стреми към това да ги опростява и изяснява, разбира. И така...

Добре дошли!

Ани Дюлгерска Казвам се Ани Дюлгерска. На 45 години съм. Омъжена съм и имам три деца. Две големи момиче и момче от първия ми брак и едно момченце на 5г от втория. Председател съм на УС на Сдружение "С любов към психичната болест".

Някога, толкова някога и едновременно толкова близо като сега, бях едно малко момиченце с майка в депресия. По-късно, когато бях на 10 тази депресия се превърна в параноидна шизофрения пред очите ми. Помня това малкото момиченце, на което беше забранено да излиза да играе, за да не оставя мама уплашена и сама. Играеше си тихо в къщи, за да не събуди мама. Помня непрестанните гнойни ангини. Помня глада, когато татко беше в командировки и разстройството с часове, когато се връщаше и носеше храна. Помня как, на около 4 годинки, лежа в леглото и нямам сили да стана. Представях си как децата си играят навън. Помня погледа на депресията на мама, от пълното безизразно безразличие до гнева и омразата, когато наруша съня й. Помня и сковаващия ме страх.

После като станах на 23 татко почина, при катастрофа и нямаше вече "кой да ми носи храна" и да ми напомня, че ме има. Тогава замръзнах, там някъде в мъртвата хватка на лудостта и смъртта. Гневих им се, бих се, бях надменна, жестока. Стигнах лимити, които ме събориха и умрях вътре в себе си. Отказах да съм тази, която бях тогава. Започнах наново. Търсих се, лутах се, коя съм, защо съм тук и какво мога да дам, на кого? Как се оцелява по здрав начин, кое е здраво и нормално от това, което съм видяла и преживяла и кое нездраво и води към смърт или към психична болест?

Така 2011 започнах да уча психология и психотерапия и да търся отговорите на всички тези въпроси. Преминах години лична и групова психотерапия. От 2014г работя като психотерапевт. От 2017г работя индивидуално и групово с хора с психична болест. Помогнах и помагам на много хора. Мама обаче, не успях да излекувам. Никой не бил пророк в собствения си дом!...

Тази болка още е в мен. Винаги, на една ръка разстояние е и онова малко, ранено, самотно и объркано момиченце. Вика ме понякога. Това съм аз. За това съм тук. Смъртта и лудостта ме дебнат зад ъгъла. За да оживея и да спася себе си ми се наложи да заобичам шизофренията, смъртта. Да ги разбера и да се смиря пред тях. Да отида отвъд "нищо не може да се направи" и "причините за болестта са неизвестни" Важно ми е и всеки човек, на когото помагам заздравява корена ми и окрилява вярата ми, озарява смисъла ми.

Психичната болест, смъртта са част от всеки от нас! Те са част от живота. Учим се да полудяваме и да умираме, за да се научим да живеем истински, в смисъла си. Много хора спират да четат още в началото като чуят за смърт и шизофрения. Те са спрели и да живеят още в началото. Внимавам с такива хора. Всеки трябва да избере сам в какво да вярва. В живота или в смъртта. Не за друго, а защото цената е различна. Някой не са готови да я платят.

Аз избрах да вярвам в живота. Въпреки високата цена, с която е достигнал до мен. В името на тази цена и хората, които са я платили. Правя всичко възможно да живея щастливо, отдадено и смислено. Старая се да помагам и на тези, които дойдат при мен и са готови също да изберат живота. Искам да обърна посоката в рода ми. От лудостта и смъртта към живота. За да ги има тези преди мен, за да ме има и след мен. Да обичам семейството си и да дам любов и свобода на децата си. Да се гордеем, че сме ние, че сме българи.

Дейностите и групите ни са доброволческа инициатива. Участието в онлайн срещите не се заплаща.

📍Задължително условие за включване в групата ни е активно участие в дейностите на сдружението. Минимума е в поне една среща седмично.