Team

Сдружение "С любов към психичната болест" е онлайн пространство за взаимопомощ и развитие. Дейностите и групите ни са доброволческа инициатива и са безплатни. Насочени са към хора с психична болест, с психично здравни проблеми и такива, които са избрали да са лично отговорни за себе си, живота си, развитието си, така че да сме горди да се наречем българи. Болестта, неистината е част от всеки от нас, опознавайки я, имаме избор да обичаме и да сме щастливи!

Цели на сдружение "С любов към психичната болест"

1 - Духовно, психическо и физическо оздравяване и нравствено израстване.
2 - Стремеж към ценностна система, която е добра за хората и обществото

Добре дошли!

Ани Дюлгерска Казвам се Ани Дюлгерска и съм председател на УС на сдружение " С любов към психичната болест". Някога, толкова някога и едновременно толкова близо като сега, бях едно малко момиченце с майка в депресия, която депресия, по-късно, когато бях на 12 се превърна в параноидна шизофрения.

Помня това малкото момиченце, на което беше забранено да излиза да играе, за да не оставя мама уплашена, как си играе тихо в къщи за да не събуди мама. Помня непрестанните гнойни ангини. Помня глада, когато татко беше в командировки и разстройството с часове, когато се връщаше и носеше храна. Помня как, на около 4 годинки, лежа в леглото и нямам сили да стана. Представях си как децата си играят навън. Помня погледа на депресията на мама, от пълното безизразно безразличие до гнева и омразата, когато наруша съня й. Помня и сковаващия ме страх. За мама.

После като станах на 23 татко почина, при катастрофа и нямаше вече "кой да ми носи храна" и да ми напомня, че ме има. Тогава замръзнах, там някъде в мъртвата хватка на лудостта и смъртта. Търсех се, лутах се, коя съм, защо съм тук и какво мога да дам, на кого? Как се оцелява по здрав начин, кое е здраво от това, което съм видяла и преживяла и кое нездраво и води към психична болест? Мога ли да помогна на мама?

Така 2011 започнах да се занимавам с психология и после психотерапия и да търся отговорите на всички тези въпроси и после и да работя с хора. Преминах години лична, групова психотерапия и работа под супервизия при водещи специалисти в областта и още го правя. Години наред работих дълбинно психоаналитично, индивидуално и групово с хора с психична болест, под супервизия и успоредно с лекар психиатър. Помогнах и помагам на много хора.Мама обаче, не успях да излекувам. Никой не бил пророк в собствения си дом!...

Тази болка още е в мен. Винаги, на една ръка разстояние е и онова малко, ранено, самотно момиченце. Вика ме понякога. Това съм аз. За това съм тук. Грижа ме е за хората с психична болест и психично здравни проблеми. За това е "С любов". За да оживея по здрав начин, ми се наложи да заобичам шизофренията. Важно ми е и всеки човек, на когото помагам е лек за раните ми. Благодарна съм, че имам този шанс и доверието на хората, с които работя психотерапевтично. Благодарна съм и на тези колеги, с които се събрахме сега, за да учредим това сдружение, в името на едно по-добро бъдеще за психично болните хора, близките им и всички, които са избрали да са лично отговорни за себе си, живота си, развитието си, така че да сме горди да се наречем българи.

Психично болните хора са като нас! Буквално. Пътя е същия, просто не са успели да спрат и да обърнат движението. Често и ние го правим за определени неща и в някакъв смисъл и дори по същия този начин, за определен период от време, в живота си. Вярвам, че като се обединим заедно, можем повече и ще го направим по-добре. Същото това обръщане на движението от болното към здравото, за нас като хора, които сме се събрали заедно в това сдружение, с обща болка и нужда, за нас като българи, част от народа на родината ни, за хората с психична болест, за всички нас, за децата ни, за България, защото ние всички СМЕ България. Нечестно е да казваме, че само тези хора са болни. Те са симптома на болното ни общество, на системата. Отговорността обаче е наша. Нали ние сме здравите.

Аз за себе си знам, че си заслужава. Знам, че го искам и знам, че е възможно, защото бях там, на ръба на бездната и тя гледаше в мен твърде дълго, но успях да обърна посоката. А ти? Къде си? Кой си? Искаш ли да вървиш с нас?

Дейностите и групите ни са доброволческа инициатива. Участието в онлайн срещите не се заплаща.

📍Задължително условие за включване в групата ни е участие в поне една среща седмично.