Важни акценти

Групов психотерапевтичен процес, онлайн

Важна част от процеса на психотерапия, са взаимоотношенията в група. Те помагат да се изгради собствен образ, оглеждайки се в очите на повече от един човек.

Понякога, дори само присъствието на другите, ни кара да се съизмерваме, търсим и изпитваме критериите си за правилно, неправилно, добро, лошо, нормално, ненормално, смислено, безсмислено и т.н., което действа разширяващо на кръгозора и ни задвижва напред. Също ни дава възможност, да намерим здравословния баланс, между обективната и нашата, субективна истина, така че да се чувстваме добре и същевременно да сме приети от средата си.

Работата в група, още дава възможност да споделим и валидираме автентичните си усещания, чувства и емоции и да се свържем посредством тях. Това ни прави видяни, действителни, реални. Слушайки, споделянията на другите участници, ни помагат да се почувстваме принадлежни, с общи проблеми, трудности и радости, което влияе на усещането ни за спокойствие, отпускане, сигурност и нормалност.

Груповата подкрепа и усещането за заедност в напредъка, ни дава стабилност и е незаменим мотиватор към промяната. Средата е защитена от правила, за чието спазване се следи стриктно от психотерапевт, който ръководи процеса и е отговорен за автентичността и съответността на реакциите си, както и динамиката в групата, в посока лечение на травмите и духовно израстване.

Сдружение "С любов към психичната болест" е онлайн пространство за взаимопомощ и развитие. Дейностите и групите ни са безплатни, от нас за нас. Насочени са към хора с психична болест, с психично здравни проблеми и такива, които са избрали да са лично отговорни за себе си, живота си, развитието си, така че да сме горди да се наречем българи. Болестта, неистината е част от всеки от нас, опознавайки я, вече имаме избор, да обичаме и да сме щастливи!

Срещите се провеждат онлайн през зуум, необходимо е да имате заредено устройство, камера и микрофон.

Затворена група към "Сдружение с любов към психичната болест"


Какво е психотерапия и как се разпознава добрия терапевт

Психотерапията е процес даващ човещина, приемане и липса на очакване към травмирания човек да бъде друг, да знае. Психотерапевта е този, който е отговорен да бъде автентичен и съответен в реакциите си, чрез което се случва и лечението. Постепенно се изгражда връзка между терапевта и клиента. Важно е част от процеса да включва и групово взаимоотношение, в което да има и възможност човека да валидира автентичните си чувства и емоции, да осъзнае и изгради образа си пред другите, да се фокусира и върху взаимоотношенията с тях.

За всеки човек е необходим различен подход, който да се използва в работата с него. Грижата за човека води специалиста, в изборите му. Пътя е цяло приключение, а резултата, винаги - важен.

Най - основното е терапевта да е преработил своята травма и да се е свързал със собствените си усещания, емоции и чувства и да отреагира човешки, но не като "страничен наблюдател, изслушващ и съпричастен на теб, който си по- слаб от мен, който съм стабилен и ти помагам", а да присъства и преживява тук и сега с човека и да отреагира автентично.

Всичко е тук и сега. Всеки носи своята травма със себе си. Травмата не е случка някога, някъде, но не сега. Тя е мястото докъдето стигаме и не можем да минем напред във всичко, до което се докоснем, за да достигнем пълнота. Тя се възпроизвежда пак и пак всеки ден във важните за човека моменти(не в бягствата), с близки, когато обича, когато му пука, също и в терапия я "слага на масата" между двама ни и не можем да минем напред. Тя се разиграва тук и сега между мен и него, в нашите взаимоотношения. И е важно терапевта да остане стабилен, да не се уплаши, да знае какво прави и да е изцяло присъстващ и съответен в реакциите си. Това е лечението в травмата. От там нататък се върви подкрепящо с човека, тъй като този нов начин на живот не му е познат, губи контрола, на който е свикнал да разчита.

В началото е плах и уплашен и има усещането, че нищо не може и за пръв път вижда света и върви в него. Просто старите модели на поведение спират да работят. Пътя към тях е прекъснат между нас в терапия. Излезли са всички емоции произлизащи от това. Човека си е дал сметка какво прави и това какво му отнема. Като се поуспокои всичко се подрежда и само надгражда. Постигнатото досега в живота не се губи, просто стъпва на нови правила. Когато е готов тръгва сам и идва за сверка или за отработване на нещо ново, което му е излязло, ако има нужда.

Има и хора, които цял живот не стават готови да минат напред и бягат и шикалкавят и се правят на велики, манипулират, четкат терапевта и го карат да отиде на този път, където са те, в комфортната им зона. Несъзнавано, не с лошо, просто някога този подход е бил единствения възможен за оцеляване. Не за живот и щастие, за оцеляване и предпазване от болката. За жалост в комфортната зона няма порастване и понякога съпротивите са толкова силни, на човека или на семейната система, че нищо не може да се направи.

Личността на терапевта е от първостепенно значение. Трябва да е осъзнат за момента и общата картина, мъдър, със стабилно формирани, добри ценности и морал, които здраво да отстоява и доказва със себе си и живота, който самият той води. Не бива да е зависим от работата си и е важно да може да усеща и прекратява неработещите взаимоотношения с клиенти. В противен случай, те могат да станат и опасни за човека и обкръжението му, като биват използвани за легитимиране на нездравото поведение и задържане на контрола върху нездравата ситуация в семейната система, например. Прекратяването на терапията от страна на терапевта, в този случай, пак е работа с човека и води до емоции и трансформация у него. Някой после се връщат и вече е друго. Други търсят "по-добър" терапевт и пак и пак.


За свободата, истината, изборите и ценностите!

Във всеки момент ние избираме между доброто и злото. Дори когато си мислим, че не правим избор, избираме. Избираме дори с мимолетни наши действия, на пръв поглед изглеждащи съвсем добронамерени или незначителни. Всички те тихомълком заявяват избора ни. Всички те променят пътечката, посоката, хората, с които вървим. Всички те задвижват определена сила във вселената. На доброто или на лошото. На живота или на смъртта.

Илюзия е, че всеки наш избор влияе само на нас. Тук и сега, ако сме сами - в някакъв изчистен илюзорен вариант, този избор може да изглежда неутрален, но спрямо хората и събитията, в които участваме, смисъла като цяло, избора задължително повлиява по добър или лош начин. В момента, в който си помислим, че сме сами, независими и самодостатъчни, спираме да съществуваме и се преживяваме като нереални. Идва страх и смърт. Преносно, а често дори и буквално след време, на душата, на тялото.

По пътя срещаме чужди избори, които отреагираме или с които се свързваме и чрез едното или другото повлияваме. Към добро или лошо, към живота или смъртта. Дори когато времето на един избор е изтекло, тъй като смисъла му се е променил, ако останем бездействени да върнем смисъла или да променим избора, той се превръща от добър в лош или обратно и ни провежда в посока към живота или към смъртта.

Всички тези избори са на везната или на доброто или на злото. Другото е невъзможно, просто защото везната е имплантирана дълбоко вътре в нас и няма почивен ден. Не спира да тегли и е абсолютно безпогрешна и безпощадна. Можем да отложим, като се правим, че не усещаме какво ни казва, но не можем да сме в мир! И това също е избор, но към лошото и смъртта. По простата причина, че живота ни не спира да тече и не чака, никога.

Често ако сме се отклонили повече от здравото търсим някой, който да ни одобри или ако може поне да сме заедно в този избор, за да ни поолекне малко. За съжаление ИЛИ слава богу, не можем да излъжем себе си.

Свободата е възможността да правим избори в доброто, в истината, в обичта към другите и общата ценност, към живота като цяло и да ги отстояваме. В противен случай вътрешната ни съвест ни наказва и плащаме прескъпо! Със себе си!

И дори когато изглежда, че не сме избрали, всъщност избираме!