Важни акценти

Групов психотерапевтичен процес, онлайн

Важна част от процеса на психотерапия, са взаимоотношенията в група. Те помагат да се изгради собствен образ, оглеждайки се в очите на повече от един човек.

Понякога, дори само присъствието на другите, ни кара да се съизмерваме, търсим и изпитваме критериите си за правилно, неправилно, добро, лошо, нормално, ненормално, смислено, безсмислено и т.н., което действа разширяващо на кръгозора и ни задвижва напред. Също ни дава възможност, да намерим здравословния баланс, между обективната и нашата, субективна истина, така че да се чувстваме добре и същевременно да сме приети от средата си.

Работата в група, още дава възможност да споделим и валидираме автентичните си усещания, чувства и емоции и да се свържем посредством тях. Това ни прави видяни, действителни, реални. Слушайки, споделянията на другите участници, ни помагат да се почувстваме принадлежни, с общи проблеми, трудности и радости, което влияе на усещането ни за спокойствие, отпускане, сигурност и нормалност.

Груповата подкрепа и усещането за заедност в напредъка, ни дава стабилност и е незаменим мотиватор към промяната. Средата е защитена от правила, за чието спазване се следи стриктно от психотерапевт, който ръководи процеса и е отговорен за автентичността и съответността на реакциите си, както и динамиката в групата, в посока лечение на травмите и духовно израстване.

Сдружение "С любов към психичната болест" е онлайн пространство за взаимопомощ и развитие. Дейностите и групите ни са безплатни, от нас за нас. Насочени са към хора с психична болест, с психично здравни проблеми и такива, които са избрали да са лично отговорни за себе си, живота си, развитието си, така че да сме горди да се наречем българи. Болестта, неистината е част от всеки от нас, опознавайки я, вече имаме избор, да обичаме и да сме щастливи!

Срещите се провеждат онлайн през зуум, необходимо е да имате заредено устройство, камера и микрофон.

Какво е психотерапия и как се разпознава добрия терапевт

Психотерапията е процес даващ човещина, приемане и липса на очакване към травмирания човек да бъде друг, да знае. Психотерапевта е този, който е отговорен да бъде автентичен и съответен в реакциите си, чрез което се случва и лечението. Постепенно се изгражда връзка между терапевта и клиента. Важно е част от процеса да включва и групово взаимоотношение, в което да има и възможност човека да валидира автентичните си чувства и емоции, да осъзнае и изгради образа си пред другите, да се фокусира и върху взаимоотношенията с тях.

За всеки човек е необходим различен подход, който да се използва в работата с него. Грижата за човека води специалиста, в изборите му. Пътя е цяло приключение, а резултата, винаги - важен.

Най - основното е терапевта да е преработил своята травма и да се е свързал със собствените си усещания, емоции и чувства и да отреагира човешки, но не като "страничен наблюдател, изслушващ и съпричастен на теб, който си по- слаб от мен, който съм стабилен и ти помагам", а да присъства и преживява тук и сега с човека и да отреагира автентично.

Всичко е тук и сега. Всеки носи своята травма със себе си. Травмата не е случка някога, някъде, но не сега. Тя е мястото докъдето стигаме и не можем да минем напред във всичко, до което се докоснем, за да достигнем пълнота. Тя се възпроизвежда пак и пак всеки ден във важните за човека моменти(не в бягствата), с близки, когато обича, когато му пука, също и в терапия я "слага на масата" между двама ни и не можем да минем напред. Тя се разиграва тук и сега между мен и него, в нашите взаимоотношения. И е важно терапевта да остане стабилен, да не се уплаши, да знае какво прави и да е изцяло присъстващ и съответен в реакциите си. Това е лечението в травмата. От там нататък се върви подкрепящо с човека, тъй като този нов начин на живот не му е познат, губи контрола, на който е свикнал да разчита.

В началото е плах и уплашен и има усещането, че нищо не може и за пръв път вижда света и върви в него. Просто старите модели на поведение спират да работят. Пътя към тях е прекъснат между нас в терапия. Излезли са всички емоции произлизащи от това. Човека си е дал сметка какво прави и това какво му отнема. Като се поуспокои всичко се подрежда и само надгражда. Постигнатото досега в живота не се губи, просто стъпва на нови правила. Когато е готов тръгва сам и идва за сверка или за отработване на нещо ново, което му е излязло, ако има нужда.

Има и хора, които цял живот не стават готови да минат напред и бягат и шикалкавят и се правят на велики, манипулират, четкат терапевта и го карат да отиде на този път, където са те, в комфортната им зона. Несъзнавано, не с лошо, просто някога този подход е бил единствения възможен за оцеляване. Не за живот и щастие, за оцеляване и предпазване от болката. За жалост в комфортната зона няма порастване и понякога съпротивите са толкова силни, на човека или на семейната система, че нищо не може да се направи.

Личността на терапевта е от първостепенно значение. Трябва да е осъзнат за момента и общата картина, мъдър, със стабилно формирани, добри ценности и морал, които здраво да отстоява и доказва със себе си и живота, който самият той води. Не бива да е зависим от работата си и е важно да може да усеща и прекратява неработещите взаимоотношения с клиенти. В противен случай, те могат да станат и опасни за човека и обкръжението му, като биват използвани за легитимиране на нездравото поведение и задържане на контрола върху нездравата ситуация в семейната система, например. Прекратяването на терапията от страна на терапевта, в този случай, пак е работа с човека и води до емоции и трансформация у него. Някой после се връщат и вече е друго. Други търсят "по-добър" терапевт и пак и пак.

За свободата, истината, изборите и ценностите!

Във всеки момент ние избираме между доброто и злото. Дори когато си мислим, че не правим избор, избираме. Избираме дори с мимолетни наши действия, на пръв поглед изглеждащи съвсем добронамерени или незначителни. Всички те тихомълком заявяват избора ни. Всички те променят пътечката, посоката, хората, с които вървим. Всички те задвижват определена сила във вселената. На доброто или на лошото. На живота или на смъртта.

Илюзия е, че всеки наш избор влияе само на нас. Тук и сега, ако сме сами - в някакъв изчистен илюзорен вариант, този избор може да изглежда неутрален, но спрямо хората и събитията, в които участваме, смисъла като цяло, избора задължително повлиява по добър или лош начин. В момента, в който си помислим, че сме сами, независими и самодостатъчни, спираме да съществуваме и се преживяваме като нереални. Идва страх и смърт. Преносно, а често дори и буквално след време, на душата, на тялото.

По пътя срещаме чужди избори, които отреагираме или с които се свързваме и чрез едното или другото повлияваме. Към добро или лошо, към живота или смъртта. Дори когато времето на един избор е изтекло, тъй като смисъла му се е променил, ако останем бездействени да върнем смисъла или да променим избора, той се превръща от добър в лош или обратно и ни провежда в посока към живота или към смъртта.

Всички тези избори са на везната или на доброто или на злото. Другото е невъзможно, просто защото везната е имплантирана дълбоко вътре в нас и няма почивен ден. Не спира да тегли и е абсолютно безпогрешна и безпощадна. Можем да отложим, като се правим, че не усещаме какво ни казва, но не можем да сме в мир! И това също е избор, но към лошото и смъртта. По простата причина, че живота ни не спира да тече и не чака, никога.

Често ако сме се отклонили повече от здравото търсим някой, който да ни одобри или ако може поне да сме заедно в този избор, за да ни поолекне малко. За съжаление ИЛИ слава богу, не можем да излъжем себе си.

Свободата е възможността да правим избори в доброто, в истината, в обичта към другите и общата ценност, към живота като цяло и да ги отстояваме. В противен случай вътрешната ни съвест ни наказва и плащаме прескъпо! Със себе си!

И дори когато изглежда, че не сме избрали, всъщност избираме!

Защо психотерапията не работи?

Всички ние имаме нужда да преодолеем травмите си и привличаме хора и ситуации, така че това да се случи и в същото време, се стараем така да живеем, че да избегнем трансформацията, защото ни е трудна.

Терапията има смисъл и работи единствено, когато сме в трудното, непознатото, в травмата. Това означава, че трябва да сте излезли от зоната на комфорт и да вървите пътя на промяната.

Често идват хора на терапия, които имат неприятни симптоми и искат те да изчезнат. Такива са от зависимости, депресия, тревожност, автоимунни заболявания, паник атаки, окр и т.н. до психични болести. За да се излекува човек, трябва да промени това, което го е разболяло. Колкото повече отива към болестта, толкова съпротивите са били големи, за да се избере болестта пред здравето.

В този момент се очаква от терапевта да помогне на човека. Терапевта обаче не може да тръгне вместо него да прави промяната. Единствено казва кое не е наред, показва знаците за това и върви с човека, към осъзнаване на причината. Започва се едно лъжене и пробване(несъзнавано разбира се, докато не му бъде показано да го види и осъзнае), човека да заобиколи по различни пътища, както прави с хората около себе си и живота си, но пак да не мине през травмата. Често, за съжаление, това е всъщност и истинската причина да тръгне на терапия. Да легитимира още малко, стигналото вече до невъзможност положение у дома, например.

Да се мине през травмата е трудно и болезнено. Човек не може сам да го направи. Сам травмата не може да си провокира. Тя излиза на яве при свързването. Все едно да се съпротивлява и напътства, отреагира емоционално, сам със себе си. Това става здраво и го има и него, когато "порастне". В травмата ме няма мен, защото мен е болка.

Разбира се терапията тръгва с нужда от време да се усети терапевта, да се изгради връзка, емоционална връзка, дълбока, да му стане важно на човека.

Травмата пречи на дълбокото свързване с живота, с хората. Травмата пречи на връзката с реалността. Пречи и в свързването с терапевта, но той знае какво да направи, за да се мине от там и да се прокара път, защото той самият се е научил да го прави със себе си, с близките си, с живота си. Научил се е да прокарва път към любовта, независим от целия спектър емоции и конфликти по него. Не защото терапевта е над нещата, напротив. Гори в емоциите и конфликта, но те не го събарят, а са част от пътя и помагат да се стигне до любовта. Научил се е и кога не може да се изгради връзка по този начин, към този момент и също и да го отреагира здраво.

Поради всички тези причини създадох Сдружение "С любов към психичната болест". Това е онлайн пространство за взаимопомощ и свързване със себе си и другите. Там се оглеждаме в другите, но истински, без маските, а с житейските си трудности и радости. Там, в присъствието на другите трудно крием реалността от себе си. Това ни дава възможност да се валидираме и растем, да разбираме причината на симптомите, които имаме и пътя до разрешаването им. Помагаме си с обратни връзки и заедност в истината на реалността. Градим заедност в здравето. Виж целите на сдружението.

По същите причини и нуждата да се преодолеят съм включила две активни медитативни практики, които са много важни, в седмичния график . Те представляват пространство и възможност на сигурно място, всеки у дома, но заедно с терапевт и група от хора, които също търсят себе си, човек да се усети, себе си и това, което му пречи да е здрав и щастлив. Тялото е реалността, която не можем да отречем и заобиколим. Във връзката с тялото разбираме кое как се усеща и се чувства и с какво е свързано. Как се отреагира. Не става бързо. Иска време, постоянство, системност за чести срещи със себе си. Както порастването. Тук обаче, всеки пораства себе си сам, в границите, които са нужни, за да порастне и терапевта поставя. Всеки от нас е най-добрият лечител на себе си, защото усещайки сигналите на тялото си, си дава точното лекарство за тях.

Важно е всеки да изгради структура, която да дава стабилност и да води към развитие, да разчитате на себе си. Това означава срещата със себе си в практиките да бъде ежедневна или достатъчно честа, за да започнете да се доверявате и разчитате на тази връзка. За целта тук и тук сме поставили линк към музиките за практиките, за самостоятелна работа. В двете практики, в групата по графика за седмицата, ще можете да получавате обратна връзка за процеса ви. Важно е часовете, в които са поставени практиките в графика, ориентировъчно да запазите и при самостоятелната работа.

Сред целия този път, който човек върви идват и травмите за отработване. Някой, нямат нужда от специално отработване в лична терапия, освен това в групите. Други имат. Аз лично нямаше да се справя без терапевта ми. Много се мъчих докато издрапам от депресията и поема чист въздух живот. Но, далеч не всеки е така.

Как се усеща края? Накрая човек обича и е благодарен. И всъщност там е и началото.

С любов към психичната болест
За да те има.. Иван Владимиров/ За да ни има!
/Коментар провокиран от убийството на психолога Иван Владимиров/

Трудно можем да разграничим визуално психично болния човек, ако не е в момент на остра психотична криза. Особено в днешно време, когато доста от симптомите са придобили статут на нормално функциониране. Психично болния вижда реалността, но си я обяснява, така че да запазва душевния си комфорт. Да е предвидима. Да има контрол. За целта често акцентира на определени детайли, като по-важни, а други неглижира. Тази избирателна пропускливост води до все по неадекватно съществуване и изолиране от хората в тясна семейна среда, която няма критичност към тази неадекватност. Често това е само майката.

Сред нас има много психично болни хора, които отказват да отидат на психиатър и да се лекуват. С всяка психотична криза мозъка претърпява изменение, което е необратимо, поради това е добре за човека, своевременно да започне приема на лекарства, които да тушират налудностите и халюцинациите.

Процедурата по установяване на състоянието на психично болния, което застрашава здравето неговото и на околните и изисква задължително лечение е много бавна и затормозяваща за лекари, близки и за самия човек. Няма възможност при сигнал на близък или съсед към личния лекар, човека да се задължава да се прегледа при психиатър или комисия и ако се налага, задължително да проведе лечение. Например при инфекциозните болести, които са задължителни за карантина, след изследване, което установява болестта, болния се задължава да се изолира, за да не застрашава живота и здравето на другите, а самото не изпълнение на карантината е наказуемо.

Част от проблема идва от това, че към настоящия момент в България не се поддържа регистър на психично болните хора. Причината според лекарите е в стигмата, която в последствие пречи на внедряването им в обществото.

Психичната болест е продукт на неадекватно функциониране на човека и семейството му. Време е да си дадем сметка, че и обществото също е част от това сбъркано функциониране. Психичната болест е предотвратима, а в началните години и лечима, стига да се осъзнае причинилата я динамика и да се трансформира. Тя се формира по учебник до към 30тата година от порастването най-късно, когато човек се оформя като личност и се отделя от родителското семейство. В днешно време често се отключва и в по-късна възраст, поради засядането и невъзможността този етап да се осъществи по здрав начин. Липсата на стигма задава липса на критичност към тази неадекватност и отнема възможността за съпоставка и разграничаване на здравото от болното функциониране. Това е опасно за цялото ни общество.

Психично болните хора са важни за обществото ни и винаги са били. Да са сред нас. Да виждаме, че не са невменяеми, а изглеждат съвсем нормални. Точно това ни разтърсва и улавяме общото помежду ни и прокънтява кое е болното, у тях и у нас. Изведнъж го провиждаме, че е болно! То е точно онази част, в която решаваме че сме по-големи от природата и живота. Това би ни дало шанс да излекуваме света си. Психотичния си свят.

Ани Дюлгерска, Председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"