В семейството на шизофреника (Динамика и път към здравето) Една статия и за нешизофреници

В семейството на шизофреника (Динамика и път към здравето) Една статия и за нешизофреници

Шизофренията е болест на семейната система. Психично болният е като винтил на системата, през който напрежението се изпуска. Шизофренията е болест на слънчевия сплит, на душата. Тя не е родена, по една или друга причина. Тялото се е родило, но пъпната връв на душата е останала свързана. Слънчевия сплит често дори физически наболява, понякога има едно усещане все едно огън гори там. Има и много страх и гняв, като гной тече през връвта в двете посоки, към майката и към шизофреника.

Често се наблюдава как двамата или двете, майката и шизофреника правят почти всичко заедно. Заедно живеят, заедно работят, заедно чистят, заедно готвят или в част от нещата майката вместо болния. Често, нещо в тези общи дейности не се е получило, защото шизофреника не може, не знае, греши. Майката е добрата половина. Тя е винаги там, като надзирател, критичен и никога, нищо не пропускащ. 

Шизофреника пък, често е претърпял нещо като малък, което обяснява странностите му, разбираемо е защо не може, за него се изискват специални грижи, бил е странен. Понякога това е реално неприятно случило се събитие , понякога е обикновено събитие, и в двата случая, което майката възприема като трагично, безвъзвратно и уличаващо ненормалност у детето. Отношението към него му казва, ти не можеш, никога няма да успееш да се справиш, трябва много да се пазиш, да внимаваш, да си винаги около мен, да не променяш нищо. Без мен си загубен. Той няма шанс и да се научи. Мама се грижи всичко да прави вместо него или поне заедно с него. Това се превръща в най-важна задача в живота й. Основен смисъл и функция. Без тази функция, тя губи себе си.

Бащата често е отречен, ненужен, обявен за неставащ и невалиден. Може и да е алкохолик, коцкар, пътуващ, далечен авторитет, който е недостижим и неприсъстващ, много строг също би могло. Той е заплаха за така създадената симбиоза между майката и шизофреника. Не е желан след появата на детето. Спира се потока към него, вниманието, обичта и той увяхва. 

Бащата по право въвежда лишението, активността, развитието, порастването, навлизането във света. Преди това, обаче отделя майката от бебето. Той е нормалната причина мама да е заета и неналична за детето и то да трябва да расте и да се учи да се справя без нея. Мама обича бащата и го иска. Бащата въвежда фрустрацията за детето. Прави така, че да му е трудно и да пораства, като се учи на справяне с живота в ежедневието. Възлага му дейности, които да го развиват. Налага правила на послушание. Мама има за задача да го подкрепя и да го легитимира като авторитет пред детето. Тя казва на детето, да ти ще успееш да се справиш, с това което баща ти иска от теб и той ще те обича. Важно е самата тя да слуша бащата и да го смята за важен, да не допуска детето до обичта си, ако то не слуша бащата. Само така то ще е мотивирано да изпълнява, това което ще го порасти като справяне с живота.

За да се върви към посока на оздравяване, трябва да се възстановят здравите връзки в семейството и да се роди душата на шизофреника и на майка му. Да се отделят и да започнат да функционират поотделно. Специалиста, който е поел случая, трябва да влезе като дублиращ "аз" редом до шизофреника, за да подпомага порастването му, в чисто житейски план и да служи за чадър, който да го предпазва от майката, за да има въздух да се учи "да диша" сам. На майката трябва да се дава вяра и спокойствие, че шизофреника ще се оправи и да се подпомага да седи настрана, да удържа напрежението си и да гледа в себе си, да се справя с живота си и тя да расте.
Таткото трябва да се овласти, да бъде чут и уважен, зачетен. Трябва и да му се покаже, че е важен да си застане на мястото и да подпомогне раждането, като даде спокойствие с присъствието си и отказа от нездравите бягства, които упражнява. Да започне да се свързва с майката. Тя да започне да го вижда.

Специалиста трябва да вярва и да е стълб, проводник на здравия живот в семейството. Важно е да търси подкрепата и на своите колеги и ръководителя си. Техния поглед и подкрепа отстрани са важни и му помагат в нелеката задача, с която се е заел. 

Трудностите в процеса са голямото напрежение, агресията и страха, по пъпната връв от раждането. Специалиста трябва да ги удържа с вяра и стабилност. Добре е да се дозира това напрежение. Да не се дават твърде големи задачи на шизофреника. Задачите да са преценени според моментното развитие на човека. Докъдето е стигнал, крачка напред. Трябва да се отразяват и успехите колкото и да са малки и неуспехите също и да се завръща в пътя. Ако се върви бързо, ще има връщане назад и забавяне на процеса.

Критериите, които подсказват, че се върви в правилната посока са по-голямата самостоятелност на шизофреника и реакция, често негативна, от страна на майката. Важно е да се улавят и да се говори за посоката, да се обработват страховете в системата. Да се дава вяра на майката и подкрепа на бащата, да поема страховете на майката.

Специалиста трябва да бъде двигател на промяната в семейството. Да обяснява каква промяна е необходима и да залага новите стълбове на тази промяна и удържа процеса, докато не го стабилизира и членовете на семейството не поемат всеки своята част от тежестта. Трябва да е здраво стъпил на земята с ясни граници на това, кое е добро и лошо, нормално и ненормално, здраво и болно, стабилни ценности. В близост до тази семейна среда с психично болен член от семейството, човек лесно се разклаща. Споделянето в екипа от колеги специалисти, дава допълнителна стабилност и закотвя в реалността специалиста, който работи по случая. 

Най-важните качества и умения, които трябва да притежава специалиста, работещ с психично болни, са добро сърце, вяра в човека и ценността на семейството, високи морални устои и смелост.

Ани Дюлгерска, Председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"