Какво е психотерапия и как се разпознава добрия терапевт

Какво е психотерапия и как се разпознава добрия терапевт

Психотерапията е процес даващ човещина, приемане и липса на очакване към травмирания човек да бъде друг, да знае. Психотерапевта е този, който е отговорен да бъде автентичен и съответен в реакциите си, чрез което се случва и лечението. Постепенно се изгражда връзка между терапевта и клиента. Важно е част от процеса да включва и групово взаимоотношение, в което да има и възможност човека да валидира автентичните си чувства и емоции, да осъзнае и изгради образа си пред другите, да се фокусира и върху взаимоотношенията с тях.

За всеки човек е необходим различен подход, който да се използва в работата с него. Грижата за човека води специалиста, в изборите му. Пътя е цяло приключение, а резултата, винаги - важен.

Най - основното е терапевта да е преработил своята травма и да се е свързал със собствените си усещания, емоции и чувства и да отреагира човешки, но не като "страничен наблюдател, изслушващ и съпричастен на теб, който си по- слаб от мен, който съм стабилен и ти помагам", а да присъства и преживява тук и сега с човека и да отреагира автентично.

Всичко е тук и сега. Всеки носи своята травма със себе си. Травмата не е случка някога, някъде, но не сега. Тя е мястото докъдето стигаме и не можем да минем напред във всичко, до което се докоснем, за да достигнем пълнота. Тя се възпроизвежда пак и пак всеки ден във важните за човека моменти(не в бягствата), с близки, когато обича, когато му пука, също и в терапия я "слага на масата" между двама ни и не можем да минем напред. Тя се разиграва тук и сега между мен и него, в нашите взаимоотношения. И е важно терапевта да остане стабилен, да не се уплаши, да знае какво прави и да е изцяло присъстващ и съответен в реакциите си. Това е лечението в травмата. От там нататък се върви подкрепящо с човека, тъй като този нов начин на живот не му е познат, губи контрола, на който е свикнал да разчита.

В началото е плах и уплашен и има усещането, че нищо не може и за пръв път вижда света и върви в него. Просто старите модели на поведение спират да работят. Пътя към тях е прекъснат между нас в терапия. Излезли са всички емоции произлизащи от това. Човека си е дал сметка какво прави и това какво му отнема. Като се поуспокои всичко се подрежда и само надгражда. Постигнатото досега в живота не се губи, просто стъпва на нови правила. Когато е готов тръгва сам и идва за сверка или за отработване на нещо ново, което му е излязло, ако има нужда.

Има и хора, които цял живот не стават готови да минат напред и бягат и шикалкавят и се правят на велики, манипулират, четкат терапевта и го карат да отиде на този път, където са те, в комфортната им зона. Несъзнавано, не с лошо, просто някога този подход е бил единствения възможен за оцеляване. Не за живот и щастие, за оцеляване и предпазване от болката. За жалост в комфортната зона няма порастване и понякога съпротивите са толкова силни, на човека или на семейната система, че нищо не може да се направи.

Личността на терапевта е от първостепенно значение. Трябва да е осъзнат за момента и общата картина, мъдър, със стабилно формирани, добри ценности и морал, които здраво да отстоява и доказва със себе си и живота, който самият той води. Не бива да е зависим от работата си и е важно да може да усеща и прекратява неработещите взаимоотношения с клиенти. В противен случай, те могат да станат и опасни за човека и обкръжението му, като биват използвани за легитимиране на нездравото поведение и задържане на контрола върху нездравата ситуация в семейната система, например. Прекратяването на терапията от страна на терапевта, в този случай, пак е работа с човека и води до емоции и трансформация у него. Някой после се връщат и вече е друго. Други търсят "по-добър" терапевт и пак и пак.

Ани Дюлгерска, Председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"