За свободата, истината, изборите и ценностите!

За свободата, истината, изборите и ценностите!

Във всеки момент ние избираме между доброто и злото. Дори когато си мислим, че не правим избор, избираме. Избираме дори с мимолетни наши действия, на пръв поглед изглеждащи съвсем добронамерени или незначителни. Всички те тихомълком заявяват избора ни. Всички те променят пътечката, посоката, хората, с които вървим. Всички те задвижват определена сила във вселената. На доброто или на лошото. На живота или на смъртта.

Илюзия е, че всеки наш избор влияе само на нас. Тук и сега, ако сме сами - в някакъв изчистен илюзорен вариант, този избор може да изглежда неутрален, но спрямо хората и събитията, в които участваме, смисъла като цяло, избора задължително повлиява по добър или лош начин. В момента, в който си помислим, че сме сами, независими и самодостатъчни, спираме да съществуваме и се преживяваме като нереални. Идва страх и смърт. Преносно, а често дори и буквално след време, на душата, на тялото.

По пътя срещаме чужди избори, които отреагираме или с които се свързваме и чрез едното или другото повлияваме. Към добро или лошо, към живота или смъртта. Дори когато времето на един избор е изтекло, тъй като смисъла му се е променил, ако останем бездействени да върнем смисъла или да променим избора, той се превръща от добър в лош или обратно и ни провежда в посока към живота или към смъртта.

Всички тези избори са на везната или на доброто или на злото. Другото е невъзможно, просто защото везната е имплантирана дълбоко вътре в нас и няма почивен ден. Не спира да тегли и е абсолютно безпогрешна и безпощадна. Можем да отложим, като се правим, че не усещаме какво ни казва, но не можем да сме в мир! И това също е избор, но към лошото и смъртта. По простата причина, че живота ни не спира да тече и не чака, никога.

Често ако сме се отклонили повече от здравото търсим някой, който да ни одобри или ако може поне да сме заедно в този избор, за да ни поолекне малко. За съжаление ИЛИ слава богу, не можем да излъжем себе си.

Свободата е възможността да правим избори в доброто, в истината, в обичта към другите и общата ценност, към живота като цяло и да ги отстояваме. В противен случай вътрешната ни съвест ни наказва и плащаме прескъпо! Със себе си!

И дори когато изглежда, че не сме избрали, всъщност избираме!

Ани Дюлгерска, Председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"