Защо психотерапията не работи?

Защо психотерапията не работи?

Всички ние имаме нужда да преодолеем травмите си и привличаме хора и ситуации, така че това да се случи и в същото време, се стараем така да живеем, че да избегнем трансформацията, защото ни е трудна.

Терапията има смисъл и работи единствено, когато сме в трудното, непознатото, в травмата. Това означава, че трябва да сте излезли от зоната на комфорт и да вървите пътя на промяната.

Често идват хора на терапия, които имат неприятни симптоми и искат те да изчезнат. Такива са от зависимости, депресия, тревожност, автоимунни заболявания, паник атаки, окр и т.н. до психични болести. За да се излекува човек, трябва да промени това, което го е разболяло. Колкото повече отива към болестта, толкова съпротивите са били големи, за да се избере болестта пред здравето.

В този момент се очаква от терапевта да помогне на човека. Терапевта обаче не може да тръгне вместо него да прави промяната. Единствено казва кое не е наред, показва знаците за това и върви с човека, към осъзнаване на причината. Започва се едно лъжене и пробване(несъзнавано разбира се, докато не му бъде показано да го види и осъзнае), човека да заобиколи по различни пътища, както прави с хората около себе си и живота си, но пак да не мине през травмата. Често, за съжаление, това е всъщност и истинската причина да тръгне на терапия. Да легитимира още малко, стигналото вече до невъзможност положение у дома, например.

Да се мине през травмата е трудно и болезнено. Човек не може сам да го направи. Сам травмата не може да си провокира. Тя излиза на яве при свързването. Все едно да се съпротивлява и напътства, отреагира емоционално, сам със себе си. Това става здраво и го има и него, когато "порастне". В травмата ме няма мен, защото мен е болка.

Разбира се терапията тръгва с нужда от време да се усети терапевта, да се изгради връзка, емоционална връзка, дълбока, да му стане важно на човека.

Травмата пречи на дълбокото свързване с живота, с хората. Травмата пречи на връзката с реалността. Пречи и в свързването с терапевта, но той знае какво да направи, за да се мине от там и да се прокара път, защото той самият се е научил да го прави със себе си, с близките си, с живота си. Научил се е да прокарва път към любовта, независим от целия спектър емоции и конфликти по него. Не защото терапевта е над нещата, напротив. Гори в емоциите и конфликта, но те не го събарят, а са част от пътя и помагат да се стигне до любовта. Научил се е и кога не може да се изгради връзка по този начин, към този момент и също и да го отреагира здраво.

Поради всички тези причини създадох Сдружение "С любов към психичната болест". Това е онлайн пространство за взаимопомощ и свързване със себе си и другите. Там се оглеждаме в другите, но истински, без маските, а с житейските си трудности и радости. Там, в присъствието на другите трудно крием реалността от себе си. Това ни дава възможност да се валидираме и растем, да разбираме причината на симптомите, които имаме и пътя до разрешаването им. Помагаме си с обратни връзки и заедност в истината на реалността. Градим заедност в здравето. Виж целите на сдружението.

По същите причини и нуждата да се преодолеят съм включила две активни медитативни практики, които са много важни, в седмичния график . Те представляват пространство и възможност на сигурно място, всеки у дома, но заедно с терапевт и група от хора, които също търсят себе си, човек да се усети, себе си и това, което му пречи да е здрав и щастлив. Тялото е реалността, която не можем да отречем и заобиколим. Във връзката с тялото разбираме кое как се усеща и се чувства и с какво е свързано. Как се отреагира. Не става бързо. Иска време, постоянство, системност за чести срещи със себе си. Както порастването. Тук обаче, всеки пораства себе си сам, в границите, които са нужни, за да порастне и терапевта поставя. Всеки от нас е най-добрият лечител на себе си, защото усещайки сигналите на тялото си, си дава точното лекарство за тях.

Важно е всеки да изгради структура, която да дава стабилност и да води към развитие, да разчитате на себе си. Това означава срещата със себе си в практиките да бъде ежедневна или достатъчно честа, за да започнете да се доверявате и разчитате на тази връзка. За целта тук и тук сме поставили линк към музиките за практиките, за самостоятелна работа. В двете практики, в групата по графика за седмицата, ще можете да получавате обратна връзка за процеса ви. Важно е часовете, в които са поставени практиките в графика, ориентировъчно да запазите и при самостоятелната работа.

Сред целия този път, който човек върви идват и травмите за отработване. Някой, нямат нужда от специално отработване в лична терапия, освен това в групите. Други имат. Аз лично нямаше да се справя без терапевта ми. Много се мъчих докато издрапам от депресията и поема чист въздух живот. Но, далеч не всеки е така.

Как се усеща края? Накрая човек обича и е благодарен. И всъщност там е и началото.

Ани Дюлгерска, Председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"