С любов към психичната болест
За да те има.. Иван Владимиров/ За да ни има!
/Коментар провокиран от убийството на психолога Иван Владимиров/

С любов към психичната болест<br />За да те има.. Иван Владимиров/ За да ни има!<br />/Коментар провокиран от убийството на психолога Иван Владимиров/

Трудно можем да разграничим визуално психично болния човек, ако не е в момент на остра психотична криза. Особено в днешно време, когато доста от симптомите са придобили статут на нормално функциониране. Психично болния вижда реалността, но си я обяснява, така че да запазва душевния си комфорт. Да е предвидима. Да има контрол. За целта често акцентира на определени детайли, като по-важни, а други неглижира. Тази избирателна пропускливост води до все по неадекватно съществуване и изолиране от хората в тясна семейна среда, която няма критичност към тази неадекватност. Често това е само майката.

Сред нас има много психично болни хора, които отказват да отидат на психиатър и да се лекуват. С всяка психотична криза мозъка претърпява изменение, което е необратимо, поради това е добре за човека, своевременно да започне приема на лекарства, които да тушират налудностите и халюцинациите.

Процедурата по установяване на състоянието на психично болния, което застрашава здравето неговото и на околните и изисква задължително лечение е много бавна и затормозяваща за лекари, близки и за самия човек. Няма възможност при сигнал на близък или съсед към личния лекар, човека да се задължава да се прегледа при психиатър или комисия и ако се налага, задължително да проведе лечение. Например при инфекциозните болести, които са задължителни за карантина, след изследване, което установява болестта, болния се задължава да се изолира, за да не застрашава живота и здравето на другите, а самото не изпълнение на карантината е наказуемо.

Част от проблема идва от това, че към настоящия момент в България не се поддържа регистър на психично болните хора. Причината според лекарите е в стигмата, която в последствие пречи на внедряването им в обществото.

Психичната болест е продукт на неадекватно функциониране на човека и семейството му. Време е да си дадем сметка, че и обществото също е част от това сбъркано функциониране. Психичната болест е предотвратима, а в началните години и лечима, стига да се осъзнае причинилата я динамика и да се трансформира. Тя се формира по учебник до към 30тата година от порастването най-късно, когато човек се оформя като личност и се отделя от родителското семейство. В днешно време често се отключва и в по-късна възраст, поради засядането и невъзможността този етап да се осъществи по здрав начин. Липсата на стигма задава липса на критичност към тази неадекватност и отнема възможността за съпоставка и разграничаване на здравото от болното функциониране. Това е опасно за цялото ни общество.

Психично болните хора са важни за обществото ни и винаги са били. Да са сред нас. Да виждаме, че не са невменяеми, а изглеждат съвсем нормални. Точно това ни разтърсва и улавяме общото помежду ни и прокънтява кое е болното, у тях и у нас. Изведнъж го провиждаме, че е болно! То е точно онази част, в която решаваме че сме по-големи от природата и живота. Това би ни дало шанс да излекуваме света си. Психотичния си свят.

Ани Дюлгерска, Председател на УС на сдружение "С любов към психичната болест"