Психотелесна практика - Кундалини с Ани Дюлгерска

Психотелесна практика - Кундалини АКТИВНА медитативна практика Кундалини (Ошо), водещ Ани Дюлгерска - аналитичен психотерапевт, психотелесно направление, председател на УС на СЛПБ.

Кундалини се състои от четири части по 15 минути и привежда тялото от състояние на стрес до състояние на пълно отпускане.


  • В първите 15 мин. изтръскваме цялото си тяло много ситно, с приклекнали и пружиниращи колена и стъпала на разстоянието на раменете. Слушаме музиката и внимаваме в дишането, бавно и дълбоко.
  • Вторите 15 мин. след като сме освободили тревожността, замръзването и сковаността, движенията се освобождават, можем да усетим тялото си и от какво то има нужда. Следваме го и правим движенията, които ни подсказва, потопени с цялото си внимание. Дишаме бавно и дълбоко. Свързваме се с музиката.
  • В третите 15 мин. сядаме на земята и се поклащаме съвсем леко, в посока по часовниковата стрелка. Кръста е стегнат, а гърба изправен. Раменете и челюстта са отпуснати. Музиката е силно въздействаща. Ставаме като фуния. Корема е отпуснат. Стоим и присъстваме спокойно.
  • Последните 15 мин. лежим и се наслаждаваме. Усещаме топлината в тялото и се сливаме. Със себе си. Едно по-спокойно, по-плътно и присъстващо себе си. Дишаме дълбоко.

Музиката за медитативната практика може да намерите тук.

Психотелесна практика - Мандала с Ани Дюлгерска

Психотелесна практика - Мандала АКТИВНА медитативна практика Мандала (Ошо), водещ Ани Дюлгерска - аналитичен психотерапевт, психотелесно направление, председател на УС на СЛПБ.

Посредством точно определени движения разблокираме центрове в тялото, които ни правят сензитивни, свързват ни с усещанията през различните сетива. Подпомагаме оставането в реалността на тялото и емоциите, които тези усещания предизвикват у нас, по един стабилен и адекватен начин. Изграждаме доверие в себе си.

След практиките се учим да четем езика на тялото. Правим бързи връзки и стигаме до разбиране, като го свързваме с това, което ни се случва в живота и забелязваме отзвука му, като усещания и емоции в тялото. Учим се да проверяваме реалността си, да разпознаваме емоциите и чувствата, които преживяваме и да ги отреагираме адекватно, така че да сме по-здрави, щастливи и удовлетворени. Валидираме преживяванията си и ставаме реални, споделяйки ги. Свързваме всички сигнали с психосоматиката като научно знание, доказало се в годините.

Мандала се състои от четири части по 15 минути.

  • Първите 15 мин. избираме цел в далечината навън, гледаме в нея и бягаме на място. Вдигаме високо коленете, колкото това е възможно. Дишаме дълбоко, за да раздвижим енергията отвътре. Забравяме ума. Следваме темпото на музиката и продължаваме.
  • През вторите 15 мин. сядаме на пода със затворени очи. Оставяме тялото си да се олюлява от кръста нагоре като тръстика под силата на вятъра – от едната към другата страна, напред и назад, не рязко. Кръста е стегнат, а гърба изправен. Раменете и челюстта са отпуснати. Дишаме бавно и дълбоко.
  • В третите 15 мин. лягаме по гръб върху постелка, с отворени очи и неподвижна глава. Въртим очите по посока на часовниковата стрелка. Стремим се да описваме максимално широки кръгове с очите, колкото можем по-бързо, все едно гледаме стрелката за секундите на голям часовник. Дишането е бавно и равномерно. Челюстта е отпусната.
  • В четвъртите 15 мин. оставаме неподвижни както сме легнали. Затваряме очите и дишаме бавно и дълбоко.

Присъстваме с цялото си внимание и наблюдаваме тялото си. Не се насилваме, ако се налага спираме, поглеждаме и отново продължаваме. Важно е всеки път да опитваме да подобряваме практиката си.

Музиката за медитативната практика може да намерите тук.

В страната на сънищата с Ани Дюлгерска

Въведение в разбирането на сънищата и откриването на общия им смисъл в колективното ни поле

В страната на сънищата с Ани Дюлгерска

Група за сънища и метафорични карти Провежда се обичайно в четвъртък от 9.00 до 10.00 часа, през седмица.

Сънищата винаги са провокирали силно интереса ми. Търсела съм да разбера смисъла им. Да ги проследя с развитието на живота ми и ситуациите в него. Това, което съм наблюдавала, е че те съвсем точно със сънуваното провокират емоция, същата като тази, която подтискам от нещо важно, което се случва в живота ми в момента, без значение, че хората или случката в съня нямат нищо общо. Подтискам емоцията, блокирам, от несъзнаван страх, заради това, че се докосва до някоя моя травма, че ми е твърде важно по някаква причина. Съня посредством преживяването на емоцията в него, изважда наяве смисъла на случващото се, който аз заради блокажа не преживявам емоционално и съответно не разбирам. Това, което означава случващото се. Налага се съня да ми помогне, защото когато подтискам емоцията тя остава скрита в несъзнаваното и не вземам адекватно решение и ситуацията цикли и проблема се уголемява.

От древността сънищата са били обект на голям интерес. Наблюдавало се е, че част от тях са се оказвали и предсказателни. Някой са вярвали, че в тях ще се покаже избраният, който има способностите и ще освободи света от затвора на съзнанието, в който сами сме се вкарали. Фройд, Юнг, Ерих Фром, както и много други след тях, също са изследвали полето на сънищата и са описали важни свои открития. В детската библия, която чета на малкия ми син вечер представят сънищата като начин Господ да дава послания на хората. Той помага на тези, които силно вярват в него и му служат да ги разбират и използват като чудо, чрез което да убедят хората в съществуването му. В това, че вярата може всичко.

Всъщност, наистина те ни освобождават от затвора на съзнанието ни и наистина сънищата са цяло чудо. Частта от мозъка, която отговаря за емоциите и за сънищата е една и съща. Ако блокираме този център по някаква причина, той намира начин да отработи това несъзнавано поле и да го свободи, по време на сън. В групите виждаме как чрез осъзнаването на съня и случващото се, с което е свързан, съответната емоция се подрежда, намира своето място, съвсем естествено сякаш получава разрешение да бъде преживяна и намира смисъла си в цялото, в това което протича в живота на сънувашия в момента. Дава верният отговор, как е добре за човека да постъпи.

Често виждаме, че и сънищата ни на нас участниците в групата са свързани. Понякога един сънува едно, а то се отнася за нещо, което касае всички ни. Това не е изненада.

Опитваме се да го осъзнаем и разберем нагледно. Опитваме да го поместим и спрямо случващото се с нас в България и света, времето в което сме се родили. Да достигнем до това, което е смисъла и задачата на всеки един от нас тук на тази земя, смисъла на трудностите, през които ни води живота. Нещо повече. Това, че нищо не е случайно и всеки е важен.

Понякога решаваме да работим с метафорични карти. Направо или започваме с водена медитация, за да се свържем с душата си и нататък само следваме, безкритично и присъстваме. Всеки усеща себе си, емоции, чувства и диша заедно с другите, в един ритъм, в едно действие. Теглим метафорични карти ......и....начало! Започваме да пишем сценария, всички заедно.

Метафоричните асоциативни карти са инструмент за директна връзка с несъзнаваното ни. Провокират ни да сме сензитивни, чрез уж случайни асоциации, усещания и емоции, които са пряко свързани с това върху, което работим в момента. Нещо повече. Всеки път ни изненадват сякаш има нещо много магично в тях. Повеждат ни натам, накъдето дори не предполагаме, а мястото се оказва толкова важно и някакси познато. И точния ключ се показва.

Тези карти ни помагат да изградим връзка с интуицията си, да се доверим на знаците на съдбата, да се научим да разчитаме посланията им. Да опитваме да предизвикаме интуицията си и да проверим успява ли да разгадае предстоящето.

Да сготвим заедно с Александра Иванова

Алекс Да сготвим заедно с Александра Иванова - водещ Александра Иванова - дигитален маркетинг специалист, обучаващ се майстор готвач.

От както се помня в мен е имало една изначална и дълбока тъга и едно замръзване, страх. Имам дълбоко усещане, че готвенето ми помага да лекувам тази тъга и този страх. Когато вляза в кухнята се чувствам в свои води. Никъде другаде го няма това за мен. Дори в началото да съм объркана и да не знам точно какво да направя, как да постъпя, в главата ми се нареждат съставките, вкусовете и започвам да действам.

Изпълвам се с живот, старание, обич. Обичам да експериментирам и да готвя неща, които досега не съм правила, буквално усещам тялото ми как се сгрява, ставам като фурия в кухнята. Обичам моментите, изпълнени с вълнение преди празниците, когато знам, че ще подготвям по-голяма трапеза, важна, ще имам гости. Важно ми е и да научавам и спазвам нашите български и християнски традиции.

Каквото и да става - хубаво или лошо, храната, особено вечерята е това, което ме заземява и държи здраво стъпила на земята. След тежък ден, влизам в кухнята, светвам лампите, запрятам ръкавите и готвя. След това в стаята, дори в целия дом е някак различно - по-живо, по-топло и светло. Мирише на вкусно, масата е пълна, ядем, продължаваме с живота си. Каквото и да става - живи сме и сме тук, храната е живот.

И както като бях студентка в Германия и бях толкова уплашена и изолирана от света, намерих утеха в готвенето и то ме спаси от депресията, така и сега, 8 години по-късно аз продължавам все повече да вярвам и разбирам как готвенето не просто ми харесва или ми се отдава, а е точно моето нещо. Искам много да споделя това с вас - да приготвяме обичайни ястия и да ги правим специални за нас. Да пълним домовете си с тази енергия на храната - живата, и да се учим и предизвикваме да приготвяме за мен най-трудното - храна, която ние самите да харесваме и да ни е вкусна, да я обичаме.

Да готвим заедно в една тиха компания, в която се чуват тракания, кълцания, бъркания, пържене. И да ставаме по-опитни и по-силни в готвенето.

Да опознаем българската литература заедно

Alex “Да опознаем българската литература заедно’’ с водещ Александра Иванова. Да подходим с любопитство и да се учим от истините и мъдростта на българските разкази.

В детството си обичах да чета книги, романи, истории. Беше ми интересно да се поставям в обувките на героите и преживявах през тях случващото се в света им. Опознавах ги, представях си как изглеждат и как биха постъпвали в ситуациите, които ми се случват. Заобичвах ги.

Харесваше ми да разсъждавам защо са постъпили така и да се уча от тях. Да свързвам себе си и хората в живота си с тях.

В последните години не чета толкова романи и книги, но благодарение на литературния клуб заобичах българските разкази.

Всеки път, когато в литературния клуб прочетем разказ, аз го виждам по нов начин. Харесва ми как с няколко думи авторите успяват да предат усещане, толкова ясно и силно. Усещане, което стига дълбоко вътре в мен, до душата ми! Колко просто и дори през хумора казват истини.

И как за разлика от американските филми и сериали, с които съм израснала, българските разкази не са захаросани, нямат винаги щастлив край. Всичко е реално, здраво стъпило на земята и в живия живот.

Разказите ми действат освобождаващо, дори да не съм ги чела преди, те са някак близко до мен. С начина, по който съм чувала да говорят баба ми и дядо ми на село. Местата, които съм посещавала и за които съм чела в учебниците по история. Това е нашата природа. Усещането като влезеш в старите ни къщи. Вкусът на българския домашен хляб.

Предлагам ви да се впуснем заедно с усещанията си и разсъжденията си по разказите, които ще разглеждаме в клуба.

Да подходим с любопитство и да се учим от истините и мъдростта им. Да се докоснем до богатството, което нашите български автори са ни оставили.

Сега ми служат, за да ме завърнат... към истината, към изконните български ценности, към утвърдения морал, към великите българи, дали живота си за родината! Те са извършили подвиг, за да сме свободни днес!